Наторяване

Дърветата които се пресаждат всяка година, нямат нужда от торене. Изключение правят стиловете „дърво върху скала”.

Торенето е необходимо за подържане равновесието на дръвчето.

Първото торене става в края на зимата и началото на пролетта. Тори се повторно когато листата започнат д а се развиват. Спрете торенето когато се намаляват листата. През лятото се тори на 15 дни, а през есента 2-3 пъти, за да могат бонсаите да устоят на зимните студове. През зимата не се тори, дори и тропичните отглеждани в стаята.

Един бонсаи имам нужда от азот, фосфор и калий. Торовете биват течни, праховидни, под формата на паста, оборски тор, естествени торове.

Съвети:

- никога не се тори върху сух субстрат, а след поливане.

- минералните торове да се разреждат повече от предписаното.

- при предозиране, кореновата туфа да се премие с вода.

- след пресаждане да не се тори минимум две седмици.

- през зимата не се тори или торенето е минимално.

- при остра недостатъчност да се използва течен тор.

- прекаленото торене може да доведе до болестни симптоми.

Типични явления на недостатъчност

Хранителни вещества	Симптоми
Азот (N)	Слаб растеж, светложълто оцветяване на листата.
Фосфор (P)	Слаб растеж, задържане на цъфтежа, понякога червеникаво оцветяване на листата.
Калий (K)	Слаба устойчивост на болести и измръзване, кафяви до жълтеникави ръбове на листата, умиране на цели листа.
Калций (Ca)	Слаб растеж, податливост на болести, жълти леторасти.
Магнезий (Mg)	Жълтеникаво оцветяване на по-старите листа със зелени листни жилки (хлороза).
Бор (B)	Летораслите пожълтяват и умират.
Мед (Cu)	Бели върхове на листата.
Манган (Ma)	Неравномерни кафяви петна по листата.
Молибден (Mo)	Младите листа се деформират и се оцветяват в жълто.
Желязо (Fe)	Светложълти леторасти.