Почвата


Хумусът е най-важната съставка на почвата. При гниене на растенията се образува растителен хумус, който след редица химични процеси се минерализира и на свой ред бива погълнат от новите растения. Цикълът на трансформиране на хранителните вещества е непрекъснат, в него са включени всички живи организми от почвата, животните, хранещи се с растения, човекът, използуващ за храна едните и другите. След смъртта клетките се разлагат и се минерализират в почвата, превръщат се в нови хранителни вещества и започва нов цикъл от безкрайната верига. В този смисъл смъртта поражда живота.


При отглеждането на бонсаи ролята на хумуса е изключително важна. Той се внася в цветарника с обогатената почва. При това в цветарника навлиза цял един свят от бактерии, микроскопични гъбички и малки насекоми, които живеят в тясна връзка помежду си и допринасят за равновесието на всички вещества. Постига се пълна хармония, в която всеки елемент не може да съществува без другия. Благодарение на хумуса в почвата на цветарника се извършват сложни процеси на обмяна на микроелементи, които влияят върху развитието на бонсая.


Хумусът се отличава коренно от торовете - дори и в по-голямо количество той не може да нанесе вреда на растението. За разлика от торовете, които влияят на отделни части на растението или на различни фази в разви ти ето му, хумусът въздействува върху цялостното му състояние. Освен с почвата хумус се внася и с различните смески разложена листна маса. Мъховете също допринасят при гниенето си за образуването на хумус. Освен това те дават подслон на някои насекоми, които играят важна роля в процесите на образуване на хумус, например мокрицата.


Полезно е да обогатявате постоянно почвата в градината си. За целта пригответе смес от домакински отпадъци: използувайте обелките от различни зеленчуци, хранителните отпадъци. Натрупайте ги върху купчина тор, добавяйте и тревата, окосена в градината, пясъкът, използуван за отглеждане на домашни животни, и др. При възможност прибавяйте и дървесна пепел, която е богата на калий. Утъпквайте купчината тор и я обръщайте периодично: така тя ще се смесва и разлага по-бързо. При прекопаване на градината я смесвайте с почвата. Ако добавите и малко въглищна пепел, богата на сяра, ще получите по-лека, порьозна почва. Всичко това допринася за получаването на богата висококачествена почва.


Почвени смески. В таблицата са показани съотношенията между компонентите на различните смески. Това са само общи указания. Ако градинската почва няма достатъчна киселинност, използувайте 1 част горска почва + 1 част разложена листна маса на 3 части пясък. Дадените в таблицата части пясък предполагат, че градинската почва е лека и има известна пясъчна съставка. Количеството пясък трябва да се увеличи, ако градинската почва не е достатъчно песъчлива. Количеството на разложената листна маса също може да се увеличава, за да се олекоти която и да е почва.


Субстрат

Широколистни дървета

Цъфтящи плодни дървета

Лакоми дървета

Иглолистни дървета

1-ва смеска

2-ра смеска

1-ва смеска

2-ра смеска

Градинска почва с 1/4 съдържание на глина

1

-

1

-

-

1 (без глина)

Глинеста почва

-

1

-

1,5

2

-

Разложена листна маса

2

1

2

2

1/2

2

Речен пясък

1/4

3

3

3

1/2

3

Разложен животински тор

-

-

-

-

1/4

-


Като се стисне шепа пръст с ръка, тя трябва да остане рохкава. Пясъкът има голямо значение за самата структура на почвата. Няколко дни преди пресаждането на бонсаите разпръснете почвената смес на открито върху някаква покривка. През нощта я приберете на сухо. Всички бучки трябва да се раз чупят и цялата смес (тор, пръст, пясък) да се пресее през 6-милиметрово сито. Прекарайте сместа поне 3 пъти през ситото.


Съставки на почвата


Компост. Всеки любител на бонсаи си има свои тайни. Ком постът играе важна роля за цвета на листата (според варовиковото му съдържание), както и за общия вид на листната маса. Всяко дърво си има свои изисквания, но трябва да се стремим да пресъздадем почва, най-близка до естествената. Като правило компостът трябва да е лек, водопропусклив, да се проветрява добре и да задържа достатъчно вода, без да променя структурата си. Голямо е значението и на хумусното съдържание.

Пясък. В Япония се събира гранитен планински пясък. Пясъкът от кариерите трябва да се избягва, защото е много ситен, не се закрепва за почвата и изсъхва бързо. Не трябва да се използува и морски пясък, понеже е много ситен и има високо съдържание на соли. За предпочитане е речен пясък, който се слепва добре с почвата и поема и задържа водата.

Разложена листна маса. Съберете есенни листа (по-груби, за предпочитане от бук, дъб, кестен). Прекалено малките листа образуват твърде ситна тор. Най-хубав дренаж на цветарниците се получава с по-едра тор.
Направете плътна купчина от листата, поливайте я и я обръщайте периодично. Така разлагането ще стане по-бързо.
Пригответе настрани купчина папрати. Стръковете папрат се режат със сърп. Смесете папратите с листа от бреза или габър. Мачкайте, поливайте и обръщайте сместа, както беше описано по-горе. Тази смес ще стане много фина. Тя е богата на силиций и след като се пресее, с нея се наръсват корените в момента на пресаждането. Същата смес е полезна и при засяването на малки и нежни семена. Поръсените с нея корени пробиват по-бързо почвата.
Разложена листна маса от обикновена кал у на. Използува се, като се смеси с 1/4 градинска почва и три шепи гнила папрат. Подходяща е за азалиите, рододендрона, както и за голям брой иглолистни видове, които не обичат варовита почва. В зависимост от консистенцията на получената смес трябва да се прибави различно количество пясък за олекотяване.

Дървени въглища. Стрити на прах, те се използуват в почвените смески, като се слага една шепа на една кофа пръст. Може да се добави и лъжица рогови стърготини.

Глина. Използува се, след като се изсуши, натроши и пресее. Малките частици, минаващи през 3-милиметрово сито, не се използуват. В почвената смеска се включват само тези частици, които остават вътре в ситото.
Глината служи за охлаждане на почвата в топлите области, но се използува и за спиране на растежа на корените. Прибавя се смесена с разложена листна маса и задържа добре водата. Дърветата, които се развиват в глинести почви, са върбата, нара, дюлята, глицинията и всички цъфтящи дървета.

Песъчлива почва. Иглолистните видове растат по-добре в песъчлива почва, отколкото широколистните. Песъчливите почви се затоплят по-лесно и са за предпочитане в студените климатични области. Смесени с градинска почва, те са идеални за отглеждане на иглолистни.

Градинска почва. Най-хубавата градинска почва е черна, богата на хранителни вещества.

Почва от равнината. Тъй като е тежка, тази почва обикновено се смесва с по-голямо количество пясък.