Бонсаите на дървета от нашия климатичен пояс с ясно изразени климатични разлики трябва да прекарват цялата година на открито. Те се наричат бонсаи за открито. Ако се внесат в стая дори само за няколко дни (повече от два - три), това може да причини на дървото. Бонсаят за открито се нуждае от различната температура, влажността и движение на въздуха пред деня, както и от смяната на деня с нощта. Стаята не може да му предложи всички тези външни условия.

     В периода на израстване (от пролетта до есента) бонсаят изисква светло и проветриво място в градината, на терасата или балкона. В зависимост от вида на дървото мястото може да бъде слънчево до съвсем сенчесто.

     Подходящи като поставки са дървени стелажи и решетки. Между дървените летви трябва да има свободно пространство, за да може излишната вода при поливане да се изтича и да не се задържа. Ако по естетични предпочитате поставките с плътни дървени плоскости, те трябва да бъдат леко наклонени, за да позволят оттичане на излишната вода. Неприятности може да причини гладката повърхност, например на мраморна плоча. Под отворите в кашпите се образува воден мехур и се задържа вода. Ако използвате такава подложка, след поливане трябва да се проверява долната страна на кашпията и да се избърсва водата.

     Идеалното място осигурява на бонсая еднакви светлинни условия от всички страни. Ако бонсаят се огрява от светлина само от едната страна, той трябва редовно да се върти, тъй като всички растения растат обърнати към светлината.

     През есента дърветата бавно се подготвят за студения сезон. Широколистните дървета показват своята есенна окраска и скоро листата им опадат. Старите игли на иглолистните дървета също стават кафяви и падат. Силата на есенното оцветяване на листата често е показател за качеството на местообитанието. Колкото по-пъстра е есенната окраска на явора например, толкова по-подходящо е било мястото, където е бил по време на периода на вегетация. Ако в периода на израстване грижите за дърветата са правилни, през есента те образуват необходимата им защита, за да могат да прекарат добре студения сезон.

     През зимата при температура под – 5° С корените трябва да бъдат защитени. В градината бонсаят може да се закопае в земята заедно с кашпата до покриване на кореновата шийка. Мястото трябва да бъде сенчесто, за да може замръзналото през нощта дърво да не се разтопи под зимното слънце само от едната страна, докато другата остане замръзнала. Това поражда опасност от поява на силно напрежение в тъканите на дървото, което може да доведе до умиране на цели части от него.

     Ако нямате градина, за да запазите бонсая през зимата, може да си послужите с голям сандък, пълен с парчета кора и борови игли. Бонсаите се закопават винаги заедно с кашпата. Сандъкът трябва да бъде достатъчно голям, за да може да се покрие короната на бонсая при дъжд, сняг, слънце или прекалено ниски температури. Освен това по дъното на сандъка трябва да има достатъчно отвори, за да може да се оттича излишната вода.

     Пръстта, в която се вкопават бонсаите трябва да се поддържа винаги влажна. Те извличат от заобикалящата ги пръст влагата, която се изпарява чрез надземните части на растението дори през зимата.

      Други възможности за презимуване са не отопляваното, светло помещение, зимна градина или оранжерия. В тях температурата не трябва да бъде по-висока от + 10° С. При по-висока температура бонсаите могат да се събудят от зимният си сън и да започнат преждевременно да се раззеленяват. При това се образува само нездрави издънки, които може сериозно да нарушат силата на бонсаите, тъй като през зимата светлината е съвсем недостатъчна за един здравословен растеж. Ето защо бонсаите за открито не трябва в никакъв случай, дори за кратко време , да се внасят в отоплявани помещения през зимата.