Толкова малки и толкова изящни, често пъти толкова стари и в същото време толкова наситени с живот, миниатюрните пейзажи от цветя, дървета и скали на всички езици се наричат с едно име – Бонсай. Човек или се влюбва от пръв поглед в дърветата-джуджета с най-причудливи форми, или не, среден път няма – твърдят специалистите по това древно японско изкуство. Но онези, които ги заобичат за цял живот, никога не се уморяват да ги съзерцават. За тях те са своеобразно бягство в един природен, чист свят в миниатюр.
В Япония, където религията проповядва преклонение към природата, възрастта и предците на човешкия род, бонсаи е високо почитано изкуство, което символизира битката на едно дърво с природните стихии и като всяко живо същество расте на години и има своя индивидуалност и свой характер. Подобно на други японски изкуства, като рисунките върху коприна, една добре отгледана жива картина в миниатюр е абстрактна,
поетична, емоционално наситена, тя подканя наблюдаващия да потърси собственото си място сред този „жив“ пейзаж от цветове и зеленина.
В буквален превод от японски „бонсай“ означава „засадено в поднос“. Но отглеждането на минидръвчета в красиви керамични съдове с различни форми – кръгли, овални, продълговати, води началото си не от Япония, а от Китай. Преди повече от 2000 години по време на управлението на династията Хан градинари започват да отглеждат и моделират миниатюрни природни пейзажи в подноси, както и да садят цветя и нискостеблени дръвчета в саксийки. През ХІІ век будистки монаси пренасят образци от изкуството „бонсаи“ в Япония с твърдото убеждение, че това са свещени предмети – наричали ги „зелените стъпала към небето“, защото изобразявали връзката между Създателя на Вселената и човека.
И до ден-днешен традицията на отглеждането на миниатюрни природни пейзажи се предава с любов от баща на син като свидна семейна реликва. Случва се някои от творбите да са по на 500 години, но истински посветения в това изкуство знае, че цената на „дървесната скулптура“ не е в това каква е истинската й възраст, а колко стара изглежда. Понякога са нужни поне три поколения, за да се създаде един истински съвършен бонсай. Важно е да притежаваш много търпение, творческо виждане и фантазия. Тънкостите на тази „професия“ изискват много вещина по време на трите основни процеса на отглеждане на дръвчетата – извиването на ствола, опасването с жици, за да се закрепи младото растение в желаната форма /наклонена, изправена, разперена/ и периодичното подкастряне. За тези добре гледани джуджета са нужни и витамини, и богата на минерали почва, вода и слънце – затова и минидръвчетата са по-здрави и живеят често пъти много по-дълго от своите „братя“ гиганти в гората и планината. С една дума, подобно на децата или домашните питомци в едно семейство, и бонсай са обект на постоянно внимание и грижи.
